Приказка за двете принцеси

В град Шавакис живееше принц, за когото милееха всички – мъже, жени и деца. Стичаха се да го приветстват даже и животните от полята.

Ала се говореше, че жена му, принцесата, не го обичала; дори нещо повече – ненавиждала го.

Един ден принцеса от съседен град  дойде на посещение при принцесата на Шавакис. Двете приседнаха и се заприказваха, та от едно към друго стигнаха до съпрузите си.

 

И принцесата на Шавакис пламенно изрече:

 

- Облажавам те заради щастието ти с принца, твоя съпруг, макар да сте женени вече от дълги години. Аз ненавиждам мъжа си. Той не принадлежи само на мен и затуй съм дълбоко злочеста.

 

Тогава гостенката я изгледала и казала:

 

- Сестрице, истината е, че ти обичаш мъжа си. Да, ти все още изпитваш към него неутолена страст, а в живота на жената това е като пролет в градина. А на мен и моя съпруг състрадавай, понеже ние просто се понасяме взаимно с мълчалива търпеливост. А хората го смятат за щастие.

Из „Странникът“, Халил Джубран